Как да различим коя информация е достоверна и коя не? Това е един от най-големите проблеми на нашето време. Именно поради рази причина, често започваме диети, тренировки или други действия, базирани само на слухове, статии в незнайни сайтове, репортажи по телевизията или просто защото е практика с дълга история, без да имаме гаранция, че наистина ще доведе до резултати. В следващите редове ще се научиш как да отсяваш истината от лъжата (поне към настоящия момент).
Преди само няколко десетилетия достъпът до качествена и достоверна информация беше лукс само за шепа хора. Дори достъпът до каквато и да е информация не може да се каже, че е бил по силите на всеки. Днес сме залети от информация. Всеки втори е инфлуенсър (лидер на мнение), а за жалост много от лидерите на мнение, на които се доверяваме сляпо понякога, като например лекарите, често не са запознати с последните новости и не могат да ни предоставят най-доброто обслужване.
Защо става така?
Причината е много проста и не е тайна за никого. С наличието на интернет, потокът от информация е огромен, а отсяването на истината е може би най-трудната задача. От друга страна имаме напълно нормалната човешка слабост да изпитваме симпатии към дадени хора и да се доверяваме на тяхната преценка, без да задаваме въпроси. За капак идва и личният опит, който отчитаме като неоспорима истина. И това не е всичко. Вече имаме и изкуствен интелект, до който всеки има достъп и може да се допита. За жалост, на него също много хора вярват напълно.
На кого да вярваме?
Истината е, колкото и да не можем да я приемем, че не може да се вярва сляпо на личния опит, било то наш или чужд. Не може да се вярва сляпо на инфлуенсъри, лекари, медии, врачки и други подобни. Защо? Защото тези източници на информация много често и дори винаги, нямат никаква цедка за отсяване на информацията. Никакъв механизъм за тестване на дадена теория и прилагане на критично мислите.
Именно затова ще изброя източниците на информация, за които може да се каже, че са надеждни. Това е така наречената “пирамида на доказателствата”, на чийто връх стоят систематичните обзори и метаанализи и рандомизираните контролирани експерименти. В никакъв случай не казвам, че на тях трябва да вярваме сляпо, защото е от огромно значение как е направено едно проучване, но ако трябва да избираме между един метаанализ и мнението на съседа, който има опит в нещо си, то метаанализът винаги е за предпочитане.
Систематични обзори и метаанализи
На първо място са систематичните обзори и метаанализите. Систематичните обзори представляват обобщение научната литература. Те правят критична оценка на всички научни изследвания, които се занимават с определен клиничен проблем. Метаанализите пък са изследвания, които както систематичните обзори правят оценка на научната литература по даден въпрос, но в допълнение използват и количествен метод за комбиниране на резултатите от включените проучвания, които могат да се използват за оценка на ефективност на дадена практика или интервенция.
Рандомизирани контролирани експерименти
Следващи по важност са рандомизираните контролирани изследвания. Те са проучвания, които измерват ефективността на дадена интервенция или лечение. Те са златният стандарт в определянето на ефективност и търсенето на причинно-следствена връзка чрез проучване на дадената интервенция в контролирана среда, в която има случайно разпределение на изследваните индивиди в контролната и експериментална групи.
Друг тип проучвания са контролираните проучвания, но без рандомизация. Тези проучвания сравняват ефективността на дадена интервенция/лечение или медикамент с ефективността на друго подобно лечение или медикамент. Те са същите като рандомизираните експерименти, но се различават с тях по това това, че тук разпределението на участниците не се случва на случаен принцип (липсва рандомизация).
Кохортни проучвания
Следват кохортните проучвания. Кохортните проучвания са тип обсервационни изследвания, при които се проследяват хора в неконтролирани (реални) условия, страдащи от определено състояние или получаващи определено лечение, и се сравняват с друга група хора, които не са засегнати от състоянието [15]. Такива изследвания много често се извършват в продължение на години, а тяхната основна цел е откриване на честотата на разпространение на определено заболяване или състояние сред изложените хора.
Изследвания тип „случай-контрола“
Друг тип изследвания са изследванията тип «случай-контрола». Те са тип обсервационни проучвания, при които се наблюдават пациенти в контролирани условия, които страдат от определени състояния, и се сравняват с други здрави хора, а целта е откриване на фактори, които могат да допринесат за дадено медицинско състояние. Тези изследвания изискват по-малко ресурс в сравнение с рандомизираните контролирани изследвания, но пък имат и носят по-малка доказателствена стойност [16].
Изследвания на случаи
Изследванията на случаи пък са документирани анализи на единични или множество случаи на пациенти, на които е било дадено подобно лечение, и които се наблюдават в контролирани условия [18]. Тези изследвания обикновено съдържат подробна информация за отделните пациенти. Това включва демографска информация (например възраст, пол, етнически произход) и информация за диагноза, лечение, резултат от лечението и проследяване на лечението. Тук за разлика от изследванията тип случай-контрола липсва сравнение със здрави хора.
Редакционни статии
Радакционните статии са друг тип доказателства, не точно изследвания. Те представляват публикувани становища или изявления на редактор или издател на списание по текущи въпроси от медицинско или научно значение. Представляват опит за формулиране на гледна точка, основана на обективен анализ на противоположни мнения [18]. Редакционните статии обикновено са насочени към медицинската общност или широката общественост.
Изследвания с животни
Изследванията с животни пък представляват лабораторни експерименти с използване на животни за изследване на развитието и прогресирането на болести. Проучванията върху животни обикновено проверяват колко безопасни и ефективни са експериментални лечения, преди да бъдат тествани върху хора.
Инвитро изследвания
Ин витро изследванията пък са изследвания, които се правят върху мъртви тъкани. Думата “in vitro” е латинска и означава “в стъкло”. Обикновено iv vitro изследванията се провеждат в контролирана среда като епруветка или петриево блюдо [19]. Често този тип изследвания се описват като изследвания “в епруветка”. Те описват медицински процедури, тестове и експерименти, които учените извършват извън жив организъм. От друга страна са така наречените in vivo изследвания, киото от латински се превеждат като “в жив организъм”. Тези описват тестове, експерименти и процедури, които учените извършват във живи организми (хора, животни или растения).
Механистични изследвания
Механистичните изследвания за друг тип изследвания. Те се използват за проучването на определен тип механизъм на действие на дадена интвервенция или заболяване. Използват се и за по-добро разбиране на физиологията на човешкия организъм.
Основна информация
Последният тип доказателства не идва от изследвания, а най-често от учебници и сборници. Нарича се «основна информация». Осигурява основа или въведение и често включва обобщена информация за дадено състояние. Не е непременно подкрепена от изследвания. Примери за такава информация могат да са учебници и сборници от конференции
Преди да затвориш линка знай, че науката също греши и с еволюцията на човека и технологиите, тя също може да си промени мнението след време. Но ако към днешна дата имаме становище по дадена тема, то становището на науката би трябвало да е това, в което да се вслушаме най-много. В крайна сметка, всеки избира в какво да вярва и как да живее този живот, но когато ножът удари кокала, рисковете на база грешна информация не си струват.
Стани част от THE 10/0 CLUB, където работим само с научно базирана информация, която ще ти даде гаранция и спокойствие, че правиш най-доброто за себе си.
