В този период нивата на естрогена спадат, а прогестеронът започва да доминира. Прогестеронът се повишава след овулацията и достига пик в късната лутеална фаза, като стимулира апетита и засилва реактивността към хранителни стимули, докато естрадиолът има потискащ ефект върху глада, който отслабва с понижаването на нивата му в предменструалния период. Това води до понижена инсулинова чувствителност и по-слаб сигнал за ситост, както и до леко повишаване на енергийните нужди. Паралелно с това се наблюдава намаляване на серотониновата активност в мозъка. Тъй като въглехидратите, и по-специално сладките храни, временно повишават серотонина, организмът започва да „търси“ именно тях като бърз начин за неврохимична и енергийна компенсация. Затова апетитът в този период често е по-изразен към сладко, а не просто към по-големи количества храна. Този апетит към сладки и калорийно плътни храни е част от хедоничния компонент на глада, който в лутеалната фаза се усилва и надгражда физиологичия апетит. В резултат гладът не само се усилва, но и се оформя към храни, които носят бързо удоволствие.

От тази гледна точка гладът за сладко преди цикъл не е класически хомеостатичен глад, какъвто се появява при дълго гладуване, но не е и чисто хедоничен, психологически или реактивен. Най-точно може да бъде описан като хормонално модулиран физиологичен глад, който е реакция на реални промени в хормоналния, енергийния и неврохимичния баланс на организма, върху който се наслагва хедоничен елемент/компонент, който е израз на повишена чувствителност на мозъчните системи за възнаграждение.

СТРАТЕГИИ

Ето защо опитите този глад да бъде потискан чрез рестрикции, забрани или разчитане единствено на воля често имат обратен ефект. Те засилват апетита, увеличават усещането за загуба на контрол и повишават риска от преяждане и последваща вина. В оставащата част от този пост ще видите няколко потенциално ефективни стратегии за намаляване на апетита в предменструалния период.

Физическа активност, когнитивно-поведенческа терапия и йога

Редовното движение, когнитивно-поведенческата терапия и йогата са немедикаментозни стратегии с доказан ефект, които се препоръчват в съвременните насоки за справяне с предменструалните симптоми, включително повишения глад. Те действат чрез различни, но допълващи се механизми и са особено полезни, когато се използват като част от цялостен, подкрепящ подход към ПМС.

Редовната физическа активност подпомага стабилизирането на настроението, подобрява чувствителността към хормоните, регулиращи апетита, и намалява усещането за глад в лутеалната фаза. Когнитивно-поведенческата терапия помага да се работи с мисловните модели и автоматичните реакции, които в ПМС периода могат да направят глада да изглежда по-интензивен, по-спешен или трудно управляем. Йогата пък има благоприятен ефект върху нервната система, което може да намали както физическото напрежение, така и нефизиологичния компонент на глада.

Задоволяване на глада чрез леко увеличение в калорийния прием

Това подход може да работи, защото в периода преди цикъл реалните енергийни нужди на организма леко се увеличават, а хормоналните промени понижават ефективността на сигналите за ситост. Когато този дефицит се посрещне с малка, целенасочена калорийна адаптация в храненето, организмът е по-вероятно да спре да „търси“ бърза компенсация чрез силен глад и импулсивно хранене, което естествено намалява риска от преяждания.

Разрешение за по-чест прием на желаните храни

Когато гладът се разпознава и приема като нормален и временен, а не като провал или липса на контрол, неговият интензитет обикновено отслабва. Това води до по-умерено и по-осъзнато хранене. Ефектът допълнително се усилва, когато хедоничният апетит бъде удовлетворен по планиран и контролиран начин, например чрез включване на по-сладки храни, вместо те да бъдат отлагани или забранявани.

Акцент на храни, богати на витамин А

Храните, богати на витамин А, могат да намалят апетита, особено при жени, които изпитват повишен глад преди менструация. Някои епидемиологични изследвания показват, че жените, които консумират повече растителни храни, богати на витамин А, значително по-рядко съобщават за предменструално засилване на апетита, в сравнение с жени с по-нисък прием. Този ефект вероятно се медиира от ролята на витамин А в модулирането на невроендокринните и възпалителните пътища, които влияят върху регулацията на апетита и менструалните симптоми, въпреки че точните механизми все още се изследват. Храни, богати на витамин А, с които може да се експериментира в този период, са черният дроб, яйчният жълтък и пълномаслените млечни продукти, както и растителните храни с високо съдържание на β-каротин като моркови, сладки картофи, тиква и тъмнозелени листни зеленчуци.

Прием на калциеви добавки

Според някои проучвания добавянето на калций (обикновено около 1000-1200 мг елементарен калций дневно) може осезаемо да намали предменструалните оплаквания, включително засиления глад и желанието за определени храни. В едно голямо проучване от 1998 година с участници от няколко медицински центъра приемът на 1200 мг калциев карбонат дневно довел до ясно изразено намаляване на общата тежест на ПМС симптомите, включително тези, свързани с апетита. Освен върху глада, калцият вероятно има благоприятен ефект и върху други често срещани ПМС симптоми като промени в настроението, задръжка на течности и болка. Предполага се, че този ефект е свързан с това, че калцият помага да се „балансира“ нарушената калциева регулация в организма по време на лутеалната фаза, която на фона на хормоналните колебания може да допринася както за по-силен глад, така и за по-изразени емоционални симптоми.

Потискане на глада чрез по-често разпределение на храненията

В този период организмът е по-чувствителен към енергиен дефицит и физиологичен стрес. По-дългите паузи без храна засилват сигналите за глад и натоварват допълнително хормоналната регулация, което прави апетита по-интензивен и по-труден за овладяване. Когато храненията са по-равномерно разпределени през деня, организмът не изпада в силни енергийни дефицити и сигналите за глад се появяват по-плавно, което намалява резките пристъпи на глад и риска от импулсивно хранене.

Приоритизиране на съня

В периода преди цикъл дори умереното недоспиване може да засили глада и влечението към сладко чрез промени в хормоните, регулиращи апетита. Осигуряването на малко повече сън в тези дни често води до по-добър контрол върху апетита.

Намаляване на тренировъчния стрес

Прекалено интензивните или обемни тренировки в лутеалната фаза могат да повишат кортизола и да усилят глада. Лекото адаптиране на тренировъчния обем и интензитет може да намали апетита и усещането за умора, без да компрометира дългосрочния прогрес.

Вземане на топъл душ

Според някои слаби проучвания топлият душ или топлата вана могат временно да намалят усещането за глад и напрежение в ПМС периода. Това вероятно се дължи на съчетание от ефекти върху телесната температура, хормоните на апетита (като лептина) и успокояването на нервната система. Същите тези проучвания показват, че краткото излагане на топлина, например престой в топла среда или потапяне в гореща вода, повишава вътрешната телесна температура и активира мозъчни механизми, които за кратко потискат апетита. Тези ефекти са наблюдавани първо в изследвания при животни и се подкрепят от проучвания при хора, които показват понижен субективен апетит и по-малък прием на храна веднага след топла вана или престой на топло. В някои от изследвания кратка топла вана (около 41°C за 10 минути) е свързана и с временно повишаване на нивата на лептин, което може да обясни част от ефекта. Важно е обаче да се има предвид, че този ефект е краткотраен и обикновено продължава само няколко часа.

ИЗВОДИ

Важно е да се подчертае, че всички тези подходи могат да бъдат полезни, но не действат еднакво при всички жени и при преди всяка менструация. Реакцията към различните стратегии зависи от индивидуалния хормонален профил, начина на живот, нивото на стрес, хранителните навици и чувствителността на нервната система. Затова за откриване на най-подходящият подход трябва да се експериментира и наблюдава коя от стратегиите реално облекчава глада. Целта в крайна сметка не е пълно изчезване на апетита, а намиране на стратегии, които най-малкото да го облекчат, за да може да се контролира и да не води до прекомерен калориен прием в този период.

В отговор на тази нужда международна група от учени и експерти в областта на спортната наука, физиологията и рехабилитацията обобщава наличните научни доказателства, за да изготви официално консенсусно становище относно стречинга. То се базира на чисто пресен систематичен обзор на научната литература, публикуван през декември 2025 година, чиято цел е формулиране на практически препоръки относно ефектите, приложението и ограниченията на стречинга.

КАКВО НЕ ПРАВИ СТРЕЧИНГЪТ?

Не е ефективна стратегия за увеличение в мускулната маса

Стречингът може да доведе до минимална хипертрофия при много висок обем (>15 мин/мускул всеки ден в продължение на поне 6 седмици), но не е нито ефективен, нито практичен инструмент за изграждане на мускулна маса в сравнение със стандартни силови тренировки.

Не е ефективна стратегия за увеличение в силата

Продължителният статичен стречинг (>60 секунди на мускул) намалява силата и експлозивността, когато се прави непосредствено преди упражнения. За разлика от него, краткият статичен стречинг и динамичният стречинг, включени в загрявката, не водят до спад в производителността. Хроничният статичен стречинг може да доведе до малко увеличение на силата (≥15 мин/мускул, ≥5 пъти седмично, ≥6 седмици), но ефектът е слаб и неефективен спрямо вложеното време. Затова стречингът не се препоръчва като основен метод за повишаване на сила. Силовите тренировки и тук си остават златният стандарт.

Не предотвратява контузии

Няма доказателства, че стречингът предотвратява травми като цяло. Съществуват ограничени данни, че статичният стречинг може да намали риска от мускулни травми, но този ефект е малък и често е съпроводен с повишен риск от ставни и костни травми. Поради това експертният панел не препоръчва стречинга като обща стратегия за превенция на травми. По-ефективни подходи за намаляване на риска са упражнения за сила, стабилност и подобряване на двигателния контрол.

Не коригира стойката

Стречингът е неефективен за трайни промени в стойката и не се препоръчва като средство за корекция. Това, което може да помогне, е укрепването на мускулите, но само когато е съчетано с промяна в ежедневните навици.

Не подпомага възстановяването и не намалява мускулната треска

Стречингът след тренировка не ускорява възстановяването и не намалява мускулната треска, поради което не се препоръчва като стратегия за възстановяване. Ако се предпочита, може да се прави по личен избор, но без да се очакват физиологични ползи.

ЗА КАКВО РЕАЛНО Е ЕФЕКТИВЕН?

Подобрява обхвата на движение

Редовният стречинг във времето подобрява обхвата на движение (ROM), като най-ефективни са статичният и PNF стречингът. За целта се препоръчват 2-3 серии дневно по 30-120 секунди на мускул, за да се постигне достатъчен седмичен обем за подобрение на гъвкавостта. Други методи, като силови тренировки с пълен обхват на движение, масаж с фоум ролери или дори колоездене, също могат да доведат до сходни резултати.

Намалява мускулната скованост

Сковаността се отнася до това доколко трудно тъканите се поддават на разтягане в покой и е свързана с ограничения в обхвата на движение и понякога с болка. Стречингът е ефективен за намаляване на тази скованост само когато се прилага с достатъчна продължителност и интензивност; в противен случай по-кратките разтягания не водят до реални тъканни промени. За временно, непосредствено намаляване на сковаността е необходим статичен стречинг с продължителност над 4 минути на мускул, а за трайно намаляване – поне 4 минути на мускул, 5 дни седмично, за минимум 3 седмици. Важно е обаче да се има предвид, че стречингът повлиява най-вече мускулната скованост, докато сковаността на сухожилията не се променя трайно. Прекомерното намаляване на сковаността на мускулно-сухожилната система в някои случаи даже може да бъде нежелано, тъй като може да доведе до понижаване на производителността при движения, изискващи бързо и експлозивно усилие.

Може да подпомогне сърдечно-съдовото здраве

Статичният стречинг може да има умерен, локален положителен ефект върху съдовата функция (кръвно налягане, артериална скованост, ендотелна функция), като временни подобрения се наблюдават след еднократна сесия ≥7 минути на мускул, а по-устойчиви ефекти – при редовна практика около 15 минути на мускул, 5 дни седмично, за поне 4 седмици. Тези ефекти са ограничени до разтяганите области, не заместват лечение или активна физическа активност и са най-подходящи като допълващ или алтернативен подход при хора, които не могат да тренират активно.

ИЗВОД

Най-важният извод от резултатите от този обзор е, че стречингът има място и реални ползи, но не е универсално решение. Той е един от инструментите, който може да е полезен при конкретни цели и условия, стига да се използва с ясна цел и осъзнаване на ограниченията му, а не като панацея или заместител на други активни и терапевтични подходи.

Хемороидите са изключително често срещано състояние, което засяга значителна част от населението. Смята се, че около 50% до 75% от възрастните ще изпитат симптоми на хемороиди в някакъв момент от живота си. Хемороидите са нормални анатомични структури, представляващи съдови възли, разположени в долната част на ректума и ануса. Те са съставени от артерии, вени и съединителна тъкан и играят роля в контрола на изпражненията, като помагат за поддържане на затвореността на ануса. Хемороидите участват в деликатния механизъм за контрол на дефекацията, като допринасят за „уплътняването“ на ануса и предотвратяват нежелано изпускане на изпражнения и газове.

Хемороидите стават проблематични, когато се разширят, възпалят или пролабират. Тогава се наричат „хемороидни възли“. С други думи, хемороидният възел е конкретна проява на хемороидите, която представлява разширен и възпален кръвоносен съд в областта на ануса и ректума. В разговорния език обаче хемороидните възли отново си се наричат „хемороиди“.

ВИДОВЕ

Има два вида хемороиди – вътрешни и външни. Вътрешните и външните хемороиди са класифицирани според тяхното разположение спрямо ануса и линията, наречена зъбчата (дентатна) линия, която разделя вътрешната от външната част на аналния канал.

Вътрешни хемороиди
Вътрешните хемороиди се намират вътре в ректума и обикновено не са видими или осезаеми. Могат да причинят кървене по време на дефекация, но обикновено не причиняват болка, освен ако не пролабират извън ануса.

Външни хемороиди
Външните хемороиди се намират под кожата около ануса и могат да бъдат видими и осезаеми. Могат да причинят болка, сърбеж и дискомфорт, особено ако се образува кръвен съсирек (тромбозиране).

СТАДИИ

Хемороидите се класифицират и според тежестта на симптомите, както и въз основа на степента на пролапс (излизане извън ануса). Основната класификация според тези критерии включва четири степени (стадии):

Степен 1
Хемороидите са разширени, но остават вътре в ректума и не пролабират (не излизат извън ануса). Симптомите обикновено включват леко кървене по време на дефекация (напр. кръв върху тоалетната хартия или в изпражненията), сърбеж и дискомфорт, но без пролапс.

Степен 2
Хемороидите пролабират (излизат извън ануса) по време на дефекация или при напрежение, но се прибират обратно спонтанно след това. Симптомите може да включват кървене, сърбеж и пролапс, който се връща обратно самостоятелно.

Степен 3
Хемороидите пролабират при дефекация или напрежение и не се прибират сами, но могат да бъдат върнати обратно с ръка. Налице е постоянен пролапс, който е съпроводен с болка, дразнене и кървене. Пациентът може да изпитва значителен дискомфорт при връщане на хемороидите обратно в ануса.

Степен 4
Хемороидите са постоянно пролабирани и не могат да бъдат върнати обратно дори с ръка. Те остават извън ануса постоянно. Може да включват силно кървене, болка, възпаление и висок риск от тромбоза (образуване на съсирек в хемороида). Тези хемороиди са видими и причиняват значителен дискомфорт и потенциални усложнения.

ПРИЗНАЦИ

Основните признаци и симпотми на хемороиди варират в зависимост от това дали хемороидите са вътрешни или външни.

Вътрешни хемороиди

• Кървене при дефекация. Най-често се проявява като яркочервена кръв върху тоалетната хартия, в тоалетната чиния или смесена с изпражненията. Обикновено кървенето не е болезнено.
• Пролапс на хемороидите. В някои случаи вътрешните хемороиди могат да пролабират (изпаднат) извън ануса, което може да причини дискомфорт или болка.
• Секрет и усещане за непълно изхождане. Вътрешните хемороиди могат да причинят усещане за непълно изхождане и отделяне на слуз.

Външни хемороиди

• Болка и дискомфорт. Външните хемороиди могат да бъдат болезнени, особено ако са тромбозирани (с кръвен съсирек). Болката може да бъде остра и интензивна.
• Сърбеж и дразнене. Външните хемороиди могат да причинят сърбеж и дразнене в областта на ануса.
• Подуване около ануса. Може да се почувства или види подутина около ануса, която може да бъде болезнена.
• Кървене. Външните хемороиди могат да причинят кървене, особено ако се раздразнят или наранят.

Симптомите могат да варират по интензитет и да се влошават при напрежение, продължително седене или физическа активност. Ето защо при поява на някои от тези признаци и симптоми е препоръчителна консултация с лекар с цел поставяне на правилна диагноза и лечение.

РИСКОВИ ФАКТОРИ

Основните рискови фактори за развитие на хемороиди включват различни фактори, свързани с начина на живот, здравословното състояние и генетичната предразположеност. Ето кои са най-честите от тях:

Хроничен запек или диария
Прекомерното напрежение при дефекация при запек и честите движения на червата при диария могат да увеличат налягането в кръвоносните съдове на ректума и ануса, което води до развитие на хемороиди.

Продължително седене
Продължителното седене, особено на тоалетната, увеличава налягането върху вените в ануса и ректума, което може да доведе до хемороиди.

Бременност
По време на бременността се увеличава натискът върху вените в тазовата област, а хормоналните промени могат да отслабят стените на кръвоносните съдове, увеличавайки риска от хемороиди.

Диета
Диета с ниско съдържание на фибри и недостатъчен прием на вода може да доведе до твърди изпражнения и напрежение при дефекация, което увеличава риска от хемороиди.

Затлъстяване
Излишното тегло, особено в областта на корема, увеличава налягането върху тазовите вени, което може да доведе до развитие на хемороиди.

Обездвижване
Заседналият начин на живот намалява чревната подвижност, което може да предизвика запек и съответно да увеличи риска от хемороиди.

Вдигане на тежести
Повтарящото се вдигане на тежести или друга тежка физическа работа може да увеличи налягането в коремната област и върху вените на ректума.

Възраст
С напредването на възрастта тъканите, които поддържат вените в ректума и ануса, могат да отслабнат и да се разширят, което увеличава вероятността от хемороиди.

Наследственост
Генетичната предразположеност също може да играе роля, като увеличава риска за развитие на хемороиди при някои хора.

Продължително стоене
Продължителното стоене също може да увеличи налягането в ректума и ануса, което води до хемороиди.

Разпознаването и управлението на тези рискови фактори могат да помогнат за предотвратяване на развитието на хемороиди или за намаляване на техните симптоми.

ДИАГНОСТИЦИРАНЕ

Диагностицирането на хемороиди обикновено включва медицински преглед, а при необходимост и допълнителни изследвания. Процесът на диагностика се състои от няколко стъпки:

Анамнеза
Лекарят събираинформация за симптомите на пациента, включително кога са започнали, тяхната тежест и какви фактори ги влошават или облекчават. Взима информация и за предишни здравословни проблеми, хранителни навици, ниво на физическа активност и фамилна история на заболявания.

Физически преглед
Лекарят оглеждааналната област за видими признаци на външни хемороиди, подувания, зачервяване или други аномалии. Лекарят може да използва пръст, обвит с ръкавица, за да опипа вътрешността на ректума и да установи дали има вътрешни хемороиди или други аномалии като полипи или тумори.

Аноскопия
Това е процедура, при която лекарят използва малък инструмент, наречен аноскоп, за да огледа вътрешността на ануса и долната част на ректума. Аноскопията позволява по-добър оглед на вътрешните хемороиди.

Сигмоидоскопия или колоноскопия
В случай на неясна диагноза или ако се подозира наличие на други заболявания на дебелото черво (като полипи или рак), може да се наложи по-обширно изследване като сигмоидоскопия (оглед на долната част на дебелото черво) или колоноскопия (оглед на цялото дебело черво). Тези изследвания се правят с гъвкав инструмент с камера, който позволява на лекаря да види вътрешността на дебелото черво.

Лабораторни изследвания
Ако има кървене, може да се направят кръвни изследвания, за да се провери за анемия или други свързани състояния.
Диагнозата се основава на комбинацията от симптоми и резултати от прегледите и изследванията. Точната диагноза е важна, за да се изключат други възможни състояния, като анални фисури, абсцеси или колоректален рак, които могат да предизвикат подобни симптоми.

ЛЕЧЕНИЕ

Лечението на вътрешните хемороиди може да се раздели на три категории – консервативно, минимално инвазивно и хирургическо. Изборът на метод на лечение изключително зависи от степента на хемороидите, придружаващите заболявания, начинът на живот и не на последно място от желанието на пациента.

КОНСЕРВАТИВНО ЛЕЧЕНИЕ

Целта на това лечение е премахване на симтомите, но не и на самите хемороиди. То включва следните стратегии:

Промени в диетата. Увеличаване на приема на фибри чрез консумация на плодове, зеленчуци и пълнозърнести храни, както и достатъчен прием на течности са основни стратегии, за да се избегне влошаване на хемороидите.

Локални средства. Кремове, мехлеми и свещички, които съдържат хидрокортизон или други противовъзпалителни и обезболяващи съставки, често се предписват с цел облекчаване на сърбежа, болката и подуването.

Седящи бани. Топли седящи бани за около 10-15 минути няколко пъти на ден могат да помогнат за облекчаване на симптомите и намаляване на възпалението.

Обезболяващи медикаменти. Често се изписват перорални болкоуспокояващи като парацетамол или ибупрофен за облекчаване на болката и дискомфорта.

Избягване на напрежение. Препоръчва се избягване напрежение по време на дефекация и ограничаване на времето, прекарано на тоалетната.

МИНИМАЛНО ИНВАЗИВНО ЛЕЧЕНИЕ

Миниинвазивното лечение се нарича така, защото включва медицински процедури, които минимално нарушават тъканите на тялото в сравнение с традиционните хирургически операции. При този вид лечение се използват малки разрези или дори никакви разрези, което води до по-малко травми, по-бързо възстановяване и намален риск от усложнения. Миниинвазивното лечение на хемороиди бива няколко основни типа:

Лигиране с гумена лента (rubber band ligation). Това е амбулаторна процедура която може да се прилага за хемороиди 2-ра и 3-та степен. Представлявя поставяне на еластичен пръстен в основата на хемороидалния възел. По този начин се прекратява кръвотока, хемороидалната тъкан „умира“ и отпада след около 5-6 дни. Това може да е придружено от слабо кървене. На мястото се получава малка раничка, която заздравява за 10-14 дни. Това е много добра процедура, но може да се прилага само за лечение на вътрешни хемороиди, тъй като те са лишени от инервация за болка. На един етап могат да се отстранят един или два хемороида. Манипулацията може да се прилага през три седмици. Не се препоръчва лигиране на хемороиди при пациенти приемащи антикоагуланти и с намалена имунна защита.

Склеротерапия. Тази миниинвазивна процедура се еизползвала често в миналото, но с въвеждането на лигиране с гумена лента се използва все по-рядко. Представлява инжектиране на дразнеща субстанция под лигавицата, като по този начин се предизвиква намаляване на кръвоносните съдове и образуване на съединителна тъкан.

Инфраред коагулация. Представлява фотокоагулация на хемороидите с инфрачервена светлина. Методът е подходящ като самостоятелна манипулация при 1-ва и начална 2-ра степен хемороиди. Съчетаването на инфраред коагулация с лигиране с гумена лента показва много добри клинични резултати и представлява „златен стандарт“ в амбулаторното лечение на хемороиди.

Криотерапия. Този метод е бил използван в миналото, като се е вярвало, че замразяването в началото на аналния канал може да намали кръвоснабдяването и фиброзирането на хемороидалните възли. За съжаление резултатът от процедурата е силна, неприятна миризма отделящя се при некрозата на лигавицата. Процедурата е болезнена и е свързана с продължителен период на оздравяване. Поради тези причини криотерапията е изоставена като лечебна процедура за хемороиди.

Електрокоагулация. Електрокоагулацията е минимално инвазивен метод за лечение на хемороиди, при който се използва електрически ток за коагулация (съсирване) на кръвоносните съдове, които захранват хемороидите. Тази процедура има за цел да намали притока на кръв към хемороида, което води до свиването и отмирането на хемороидалната тъкан. Процедурата обикновено се извършва амбулаторно и е сравнително бърза. При електрокоагулацията се използва малък електрод, който се поставя директно върху хемороида. Електрическият ток предизвиква локално затопляне и коагулация на тъканта, като така затваря кръвоносните съдове и спира кървенето.

Хирургично лечение. Хирургическото лечение на хемороиди се препоръчва, когато консервативните методи и минимално инвазивните процедури не успяват да облекчат симптомите или когато хемороидите са тежки (степени 3 и 4) и причиняват значителен дискомфорт. Основните типове хирургическо лечение биват:

Хемороидектомия. Това е класически оперативен метод, чиято цел е намаляване на кръвния ток към аноракталния пръстен и отстраняване на излишната хемороидална тъкан. Това е най-ефективният метод за трайно лечение на големи външни и вътрешни хемороиди, но изисква повече време за възстановяване.

Хемороидопексия по метода на Лонго. Това е процедура, която изтегля пролабиралите вътрешни хемороиди обратно на мястото им и прекъсва кръвоснабдяването им с помощта на специален инструмент. Процедурата се нарича хемороидопексия по метода на Лонго (с ушивател). Кръстена е на името на италианския хирург Антонио Лонго, който я разработва и въвежда през 1993 година. Тя представлява иновативен подход за лечение на вътрешни хемороиди чрез използването на механичен ушивател, който премахва част от лигавицата на ректума и прекъсва кръвоснабдяването към хемороидните възли.

Тромбектомия. Това е малка хирургична процедура за отстраняване на кръвен съсирек от тромбозиран външен хемороид, която може да облекчи болката. Тази процедура се извършва, когато външен хемороид се тромбозира, което води до интензивна болка и подуване в аналната област.

Най-важното по отношение на лечението е, че предприемане на самостоялтелно лечение е силно непрепоръчително! Самостоятелното лечение на хемороиди е приемливо само в случаите, когато диагнозата „хемороиди“ е поставена от специалист проктолог, тъй като зад „маската“ на хемороидите могат да се крият други сериозни заболявания на дебелото черво. Хемороидите като цяло се лекуват във всеки един стадий/степен, но колкото по-рано човек се обърне към специалист-проктолог, толкова е по-голяма вероятността за избягване нахирургическото лечение, усложненияи хоспитализацията.

ХРАНЕНЕ

Храненето играе ключова роля в третирането и предотвратяването на хемороиди. Основната цел на храненето с оглед на превенция и контрол на хемороидите е да се поддържа редовна и мека консистенция на изпражненията, за да се намали напрежението при дефекация и да се избегне запек, което е един от основните рискови фактори за развитие на хемороиди. Ето кои са най-важните елементи в храненето при хемороиди:

Повишен прием на фибри
Фибрите увеличават обема и омекотяват изпражненията, което улеснява преминаването им през червата и намалява напрежението. Добри източници на фибри са плодовете, зеленчуците, пълнозърнести храни, бобови култури и ядките. Препоръчителният дневен прием на фибри за възрастни е поне 25 грама/ден. За да избегнете подуване обаче, се препоръчва постепенно увеличаване на приема на фибри, което да е съпроводено и с увеличаване на приема на вода.

Адекватен прием на течности
Пиенето на достатъчно вода е от съществено значение за правилната работа на фибрите, които омекотяват изпражненията и подпомагат редовността на червата. Препоръчителният прием на вода зависи от различни фактори като възраст, пол, ниво на физическа активност, климатични условия и общо здравословно състояние. Общите насоки за дневния прием на вода, базирани на препоръките на здравни организации като Института по медицина и Европейската агенция по безопасност на храните (EFSA), са около 3.7 литра/ден за мъже и 2.7 литра/ден за жени. Тези количества включват цялостния прием на течности от всички източници в диетата (вода, напитки и храна).

Ограничаване на дразнещи храни
Препоръчва се ограничаване на пикантни храни, прекомерно количество кафе, алкохол и храни с ниско съдържание на фибри, като някои преработени храни, които могат да дразнят хемороидите и да влошат симптомите.

Прием на прЕбиотици
Храни като кисело мляко, кефир, кисело зеле и други ферментирали продукти подпомагат здравето на червата и могат да помогнат за предотвратяване на запек. Това е и причината често да се препоръчват при третирането на хемороиди.
Правилното хранене при хемороиди е важна част от лечението и профилактиката. С подходяща диета и здравословни навици е възможно облекчаване на симптомите и предотвратяване на обострянето.

ТРЕНИРОВКИ
Физическата активност играе важна роля в управлението и профилактиката на хемороиди, като подпомага добрата циркулация, предотвратява запек и намалява напрежението върху вените в аналната област. Най-важното при тренировките за лечение на хемороиди е да се поддържа редовна, умерена физическа активност, която насърчава здравето на червата и укрепва тазовите мускули, без да увеличава натиска върху аналната област. Ето някои от ключовите съвети, които се препоръчват от специалистите в това отношение.

Избягване на интензивни упражнения
При хора с хемороиди се препоръчва избягвайте на интензивни упражнения, които увеличават вътрекомреното налягане (клекове например) и изискват прекомерно напъване и напрежение върху тазовите мускули. Ето защо по-добър вариант при фитнес тренировки са второсптенените и спомагателните упражнения с машини, дъмбели, ластици и кабели.

Акцент на аеробни упражнения
Най-препоръчвани при хора с хемороиди са аеробни упражнения като разходки, плуване, колоездене, леко бягане или танци. Тези упражнения стимулират кръвообращението и подпомагат добрата функция на червата, което е важно за предотвратяване на запек. Аеробните упражнения подобряват цялостната циркулация и намаляват риска от хемороиди, като улесняват движението на червата.

Упражнения за укрепване на тазовото дъно
Упражнения, които си струва да се добавят във фитнес програмата са кегелите. Тези упражнения са насочени към укрепване на мускулите на тазовото дъно, което може да помогне за укрепване на вените и намаляване на симптомите по време на фази на обостряне.

Избягване на продължително седене/стоене
С цел третиране и превенция на хемороиди се препоръчва и избягване на продължително седене, особено ако седенето е основна част от ежедневието (например при работа на бюро). За хората, които работят на стол, се препоръчва няколко минути активност на всеки 30 или 60 минути седене.

• Енергия – калориите поддържат жизнените процеси и двигателната активност.
• Структурни функции – протеините изграждат клетки, мускули, ензими и хормони.
• Регулация на процеси – минералите и витамините участват в метаболизма, имунната система, кръвосъсирването и др.
• Без достатъчно храна организмът изпада в катаболно състояние, рискът от дефицити и органна недостатъчност се повишава. (PMC, Physiology Journals)

• Макронутриенти: въглехидрати (енергия), протеини (клетъчни структури) и мазнини (енергия, хормони, витаминна абсорбция). Подходяща диета съдържа 45-60% въглехидрати, 20-35% мазнини, 10-35% протеини. Тук има няколко особености при точното определяне, които варират от човек до човек, в зависимост от целите му, и работата на треньорът е да ти помогне да ги изчислиш.
• Микронутриенти: витамини и минерали, абсорбирани през тънките черва, често влияещи се от храносмилане и взаимодействие помежду си. (PMC, ResearchGate)
• Фибри: неусвоими, но благоприятстват чревната подвижност, микробиота и здравето на дебелото черво. (PMC)

• Изследване с ~850 души показва: консумация на повечето въглехидрати, мазнини и протеини сутрин корелира с намален дневен калориен прием — т.е. храненето рано помага за регулиране на апетита. (PubMed)
• Чести малки порции помагат за стабилна енергия и хормонален баланс, докато редки големи хранения водят до резки натоварвания на системата.

Основните етапи са няколко:

• Жлъчни реакции и стомашно изпразване (GET): 50% от съдържимото напуска стомаха за 2.5–3 часа; пълно изпразване – около 4–5 часа. (Wikipedia)
• Транзит през тънките черва (SITT): средно 2–6 часа (медиана ~5 часа). (PMC)
• Дебело черво (CTT): от 10 до 59 часа, с медиана около 21 часа. (PMC)
• Цялостен транзит (WGTT): между 23 и 37 часа при здрави хора – варира в зависимост от състав на диетата, възраст, двигателна активност и др. (PubMed)

*Това са ориентировъчни стойности, вариращи при лица и конкретни условия.

В контекста на свалянето на мазнини, по-бавното усвояване подпомага стабилна киселинна среда и предотвратява резки инсулинови пикове. Фибрите и протеинът в този случай са ключови в забавеното освобождаване на енергия. (Wikipedia, PMC). Добавянето на леки упражнения след хранене (30–60 мин) могат значително да подобрят гликемичния контрол (спад на AUC за глюкоза с 36%). (PMC)

ЗНАЧЕНИЕ ПРИ ПОКАЧВАНЕ НА МУСКУЛИ

Ако целта е да покачиш музкулна маса, то трябва да знаеш, че протеинът се разгражда и абсорбира в рамките на 2–4 часа – идеален прозорец след тренировка. След това следва плавно освобождаване за анаболна среда. (Physiology Journals, Physiology Journals). Комбиниране на леко кардио след хранене подпомага усвояването и транспорта на аминокиселини към мускулите. Тук от доста време се твърди, че едва ли не веднага след тренировка трябва се нахраниш, което не е точно така. Да, след тренировка енергийните ти запаси са свършили и тялото има нужда да презареди, но ако не се нахраниш веднага няма да е проблем, стига да не започне да ти прималява. Това би било валидно при условие, че преди тренировка си приел достатъчно протеин и между това и следващото хранене не е минало прекалено много време.

• A. Kumari et al., 2023 – микронутриенти и абсорбция (ResearchGate, PubMed, PMC, PMC)
• Goodman BE, 2010 – метаболизъм и абсорбция (Physiology Journals)
• GK Nandhra et al., 2023 – транзитно време (GET, SITT, CTT, WGTT) (PubMed)
• Procházková et al., 2022 – вариабилитет на транзит и микробиота (PMC)
• Read NW et al., 1982 – влияние на мазнини и въглехидрати върху транзита (PubMed)
• de Castro JM, 2007 – влияние на времето на хранене (PubMed)
• Hijikata Y, 2011 – физическа активност след хранене (PMC)
• Wikipedia GI tract – базова физиология (Wikipedia)
• Mayo Clinic, Cleveland Clinic – клинично време за храносмилане (Mayo Clinic, Cleveland Clinic)

Холестеролът има три основни функции: той е част от клетъчните мембрани, необходим за синтез на хормони (кортизон, кортикостерон, алдостерон, тестостерон, андростерон, естр и жлъчна киселина, както и за синтез на витамин Д.

ТИПОВЕ

• LDL: липопротеини с ниска плътност. Наричан още лош холестерол. Той заема най-голяма дял от общия холестерол. Функцията му е да транспортира холестерола до различни части на тялото, където се отлага. Високото ниво на LDL води до натрупване на холестерол в съдовете, което увеличава риска от атеросклероза, оттам сърдечни заболявания и инсулт.
• VLDL: липопротеини с много ниска плътност или още един вид лош холестерол. Съставени са предимно от триглицериди, малко количество белтъци и холестерол. Високото ниво на VLDL увеличава риска от атеросклероза, оттам сърдечни заболявания и инсулт. Тук, обаче, връзката със сърдечно съдовите заболявания е малко по-ниска, отколкото при LDL.
• HDL: липопротеини с висока плътност. Това е добрият холестерол. Високите му нива водят до намаляване на риска от сърдечни заболявания и инсулт.

РИСКОВИ ФАКТОРИ

Има няколко рискови фактора, които могат да допринесат за влошаване на холестерола. Ако спадаш към някоя от тези групи, още сега можеш да се замислиш сериозно да излезеш от нея. Ако ли не, продължавай да четеш.

Още тук става ясно, че е нужно да поддържаш активен живот, да спазваш диета и се откажеш от някои пороци. Ако все още не знаеш как да започнеш, ние от THE 10/0 CLUB, сме тук точно затова. Свържи се с нас още сега.

СТРАТЕГИИ ЗА НОРМАЛИЗИРАНЕ НА ХОЛЕСТЕРОЛА

Има няколко неща, които можеш да направиш, за да подобриш нивата на холестерол. В следващите редове ще разгледаме всяка една от тях и ще видим коя работи най-добре.

• Нискомазнинна диета (бедна на наситени мазнини и холестерол)
• Консумация на фибри и соя
• Редовни упражнения
• Отслабване
• Лекарства
• Комбинации от гроните

НМД

Започваме с нискомазнинните диети. Следващата диаграма показва в първите две колони препоръките на Американската Кардиологична Асоциация като съотношения на мазнини в диетата ни и количеството холестерол на ден.

За Орниш диетата от тази диаграма трябва да запомниш едно важно нещо. Проучването на тази диета не е много силно, направено е с малка група от хора, а в допълнение участници са свалили и над 10кг от личното си тегло. Да не говорим, че това е доста рестриктивна диета, която изключително трудна за спазване.

В заключение тук може да се каче, че НМД водят до подобрение, но то не е голямо и е трудно да се разчита само на тях, ако искаме да постигнем добри резултати и то бързо.

ФИБРИ И СОЯ

УПРАЖНЕНИЯ

ОТСЛАБВАНЕ

Отслабването е един от най-ефективните методи. Често се среща хора с наднормено тегло или затлъстяване да имат проблеми с холестерола. Ето какво казват проучванията по тази тема.

ЛЕКАРСТВА

Тук обикновено се използват статини. Това са лекарства, които се дават на хора, които са изложени на риск от сърдечно съдови заболявания. Те намаляват заболяванията и смъртността. Изхождайки от това, статините най-често се дават при проблеми с холестерола.

КОМБИНАЦИЯ ОТ УПРАЖНЕНИЯ + ДИЕТА + ЛЕКАРСТВА

По отделно всяка една от тези стратегии дава резултати, но те обикновено не са високи. Затова едно от най-добрите решения е комбинация от няколко. В случая един микс от упражнения, диета водеща до отслабване и лекарства би дала най-задоволителни резултати.

ПРЕВЕНЦИИ

Хиперхолестеролемия е липидно заболяване, което се изразява с повишение нива на LDL или общ холестерол. Имаме две основни стратегии: първична и вторична превенция.

АСССЗ

Сега трябва да обърнем внимание и на атеросклеротичното сърдечно съдово заболяване и как се оценява риска. АСССЗ е общ термин, който описва заболявания, причинени от натрупване на мастни отлагания в артериите. В списъка със заболявания влизат: коронарни сърдечни (миокарден инфаркт, ангина и др.) заболявания, цереброваскуларни, ПАБ и атеросклероза на аортата.

За да оценим риска се използва специален калкулатор. Имаме 8 фактора за оценка на риска: възраст, пол, раса, кръвно налягане (систолично), лечение на кръвно, холестерол, диабет, пушене. След като въведеш всички данни в калкулатора може да видиш какъв е процентът риск при теб и ако е висок ще трябва да се консултираш с лекар, за да започнеш статинова терапия. При по-ниските нива можеш да направиш една комбинация от диета/упражнения/сваляне на тегло.

Допълнителен прием на магнезий също може да помогне. Множество проучвания показват добри резултати от прием на магнезий в борбата с високото кръвно, както и подобрения при тези с нормално. Ефектите тук се наблюдават при много висок прием на магнезий, дори в отсъствието на дефицит.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

В заключение нещата вече са ясни. Ако не искаш да имаш проблеми с холестерола, стой далече от алкохол, цигари, движи се повече, дръж личното си тегло в норми, ходи на фитнес и спортувай. Ако все пак имаш проблеми, решенията вече ги знаеш и посещение при лекар е задължително. Ако имаш нужда от помощ с диетата или тренировките, ние сме насреща.

Преди да си кажеш „Майната му, няма да чета повече!“, просто защото си влязъл в графа Нормално, те съветвам да продължиш. Дори да нямаш проблем, много хора имат. Твърде вероятно е поне един, ако не и повече твои близки да имат този проблем. Как знам ли? Към момента на 2,5 млр. души в света са с наднормено тегло, а 890 млн. вече влизат в графа Затлъстяване. И сега става още по-зле. Около 390 000 000 деца между 5-19 години също влизат в тази статистика, а 37 000 000 са под 5 годишни. Тази грозна статистика при децата се е увеличила цели 5 пъти за последните 40 години.

В България нещата също не са розови. Около 62% от възрастните са с наднормено тегло и затлъстяване, като 21% от тях са тези със затлъстяване. Така се нареждаме на 6 място в Европа, а по улиците на всеки 4 човека над половината са в черната статистика.

През 2016 години учените се залавят да направят най-мащабното проучване правено някога по този проблем. Включват 10 600 000 участника от 32 страни и ги подлагат на различни тестове. Целта е да видят каква е връзката между затлъстяването и ранната смърт. След като изключили някои участници, които могат да компрометират изследванията, учените стигнали до следните заключения за всяка група със съответен ИТМ.

Тук сме описали всичко в детайли в нашия блог и би било добре да хвърлиш око на статията, защото има много интересни и любопитни факти, които ти гарантираме, че не знаеш. С две думи можем да обобщим темата за връзката между захарта и затлъстяването, като кажем, че такава всъщност няма. Данните и проучванията сочат, че със или без добавяне на захар в диетата ни, ръстът на хора страдащи от затлъстяване продължава.

ВИНОВНИК №2 – FAST FOOD

Познати като „джънк“, този тип храни са на второ място по събран брой обвинения за наднорменото тегло. Тук в главите ни веднага изплува САЩ. Когото и да попиташ на улицата, всеки ще ти каже, че хората там са дебели, защото ядат нон-стоп джънк. Факт, в САЩ има най-много обекти за бързо хранене, но дали това е достатъчно, за да приемем обвиненията за истински? На първо четене е така. САЩ е на второ място сред развитите държави по процент затлъстяване. Ако обаче разгледаме ТОП 10 на държавите с най-голям процент в целия свят картинката рязко се променя.

От тази статистика става ясно, че САЩ дори не са в ТОП 10, а са чак на 13 място. Какво ни говори това? Първо ни казва, че ако отидеш в Тонга или Науру (където няма никакви заведения за бързо хранене) ще ти е много трудно да намериш човек с нормално тегло, а на второ място, че явно „джънк“ храните не са виновни за епидемията.

ВИНОВНИК №3 – ОБЕЗДВИЖВАНЕ

Разбира се, на трето място се нарежда обездвижването. Много хора смятат, че проблемът е именно в това и реално си е доста логично. Висим само пред телевизори и телефони, работим пред компютрите, караме си колите, а ако не караме коли сме се качили по двама или трима на някоя тротинетка. Никой не спортува както беше по Татово време, когато всяка сутрин имаше задължителни физически тренировки. Теория, която няма бутане, нали?

За последните години статистиката показва ясно, че има сериозен ръст на работните места, които не изискват движение и в същото време спад на тези, които изискват. Освен това между 2009 и 2017 има и ръст на хората, които никога не са помирисвали да спортуват нещо. В същото време, за период от около 20 години има и сериозен ръст в затлъстяването.

Макар очевидните доказателства, че обездвижването е виновникът, няколко още по-любопитни статистики говорят друго. Взимаме за пример Финландия, които са на първо място в Европа по процент спортуващи, и ги съпоставяме с България. Не само, че сме далече от техните резултати, но се оказва, че сме на първо място в Европа по процент НЕспортуващи. Това са цели 68% от населението на България, които никога не са спортували и никога не са се упражнявали.

По-интересното е, че когато погледнем процентите затлъстяване и наднормено тегло, виждаме нещо нелогични. И двете държави имат сходни резултати, макар България да е водеща по НЕактивност, а Финландия е най-активната страна. И така става ясно, че обездвижването не е причината, след като Финландия е една от най-бързо затлъстващите нации в Европа.

Още едно проучване показва, че в САЩ хората спортуват много повече, отколкото в Европа, но въпреки това там има в пъти повече хора със затлъстяване.

ВИНОВНИК №4 – ДОХОДИ

Финансовото състояние на хората също се смята за едно от причините за затлъстяване. Обществото смята, че колкото си по-богат, толкова по-логично е да си с наднормено тегло. На теб не ти трябва да работиш и да се блъскаш. Само лежиш, ядеш и не правиш нищо. Така ли е наистина?

Статистиката сочи, че в богатите държави, наднорменото тегло и затлъстяването е на трето място сред причините за смърт. При бедните държави тази причина дори не е в ТОП 10, а точно обратното. Недохранването на децата е на първо място. Следователно, в бедните държави би трябвало да виждаме само хора с нормално телосложение. Венецуела обръща тези представи. Там имаме цели 90% от населението, които живеят в крайна бедност, но за сметка на това 59% са с наднормено тегло. Съпоставена с Финландия, която е сред най-богатите страни, този процент е същият.

За периода от 1990-2010 година, процентът на хора с наднормено тегло и затлъстяване в райони като Близкия изток и Африка, Латинска Америка, Азия и Пасифика (където се намират ТОП 10 на най-затлъстелите държави в света) само расте нагоре.

ВИНОВНИК №5 – ЛИЧЕН ИЗБОР

След като оборихме повечето общоприети схващания, в един нормален спор на масата винаги ще се сложи и личният избор като причина. Всеки сам си преценява какво да прави с живота и тялото си. Тук заблудата в обществото често идва от липсата на знания, свързани с физическата активност, човешките хормони, психика, генетика, стрес и среда на живот. Не можем да не отбележим и негативната нагласа на хората спрямо тези, които са с наднормено тегло. Много често се говори, че тези хора ги мързи, нямат воля и никаква дисциплина. Достъпът до храна, културните навици и знанието също са много важни. Затова често чуваме съвети от рода на „яж по-малко и се движи повече, за да отслабнеш“. На хартия изглежда лесно.

Огромното влияние на обезогенната среда се потвърждава от обзор на научната литература от 2008 година, който проучва причините за затлъстяване. Ето до какви изводи стигат учените. 

С други думи, средата е такава, че прави поддържането на нормално тегло и отслабването много трудно. Затова затлъстяването се наблюдава сред всякакви групи от населението, дори и сред хора с висока култура, познания и образование в областта на храненето.

За да разбереш колко сложно е наистина, искаме да обърнеш внимание на тази инфографика. Тя показва всички причини за енергийният дисбаланс. Както става ясно, причините не са една или две и няма как да посочим само липсата на движение или финансовото състояние на хората за основен виновник.

Ето и един обобщен списък от външни и вътрешни фактори, водещи до увеличение на енергийния прием и намалени в енергийния разход.

Заключенията на различни специалисти и учени са, че затлъстяването не е избор, а заболяване. От години това дори не се счита за козметичен проблем. Затлъстяването е резултат от адаптация към средата, в която се намираме. Това е комбинация от физически и хранителни навици, но и от социални, биологични, културни и психологични фактори.

ВИНОВНИК №6 – ВОЛЯ И МОТИВАЦИЯ

Ако искаш нещо ще намериш как да го постигнеш. И ние дълго време сме вярвали в тази концепция, че волята и желанието за промяна са в основата. И това е така, но не може да се разчита само на тях. Личните успехи, влиянието на медиите и инфлуенсърите, както и липсата на знания за разликите от човек до човек (физически, психически, социални, здравни), правят тази теория на пух и прах.

“Въпреки че затлъстяването се причинява от поведение, поведението не винаги е резултат от „личен избор“ и не можем да го сведем единствено до „лична отговорност“. Увеличението в нивата на затлъстяване не могат да бъдат обяснени просто с липсата на мотивация и воля. Ето защо стигматизирането на хора (фат шейминг) с наднормено тегло не помагат, а даже може да е причина за допълнително наддаване на тегло. И докато увеличение в затлъстяването може отчасти да се припише на промените в хранителна среда и физическата активност, за да се справим със затлъстяването е необходимо да разберем всички негови причини – биологични, психологически и социални – и да използваме подходи за промяна на поведението с цел превенция и контрол на теглото, които са основани на психологията.”

– БРИТАНСКО ПСИХОЛОГИЧНО ОБЩЕСТВО

Според д-р Спенсър Надолски, който е популярен американски лекар, специализиран в областта на затлъстяването, метаболитните заболявания и превенцията на сърдечно-съдовите заболявания, вярването, че хората с наднормено тегло не се стараят е мит, който трябва да умре. Ето какво казва той по темата:

„Вчера видях няколко пациенти, които знаеха точно какво трябва да правят. Въпреки това, по различни причини им беше трудно да го приложат на практика. Те разбират какво е калориен дефицит. Разбират, че силовите тренировки и физическата активност са полезни. Всъщност, много от тях тренират повече от някои мои пациенти, които нямат проблеми с теглото. Затова не предполагайте, че човек с излишно тегло не се старае. Много от тях го правят! Всеки пациент, който идва при мен, е опитвал някаква диета и упражнения поне 5 пъти в миналото.“

Ето защо разбирането на причините, водещи до наднормено тегло и затлъстяване, е фундаментално важно. То ще ни помогне да разбираме по-добре хората, борещи се с излишното тегло, без да ги осъждаме. Осъждането рядко води до положителна промяна, докато съчувствието, подкрепата и осъзнаването на комплексността на затлъстяването създават основата, върху която можем да помогнем на човек да направи реална трансформация.

„Имам няколко пациенти, които са свалили над 100 паунда само с промени в начина на живот, които дойдоха за лечение с GLP-1 лекарства (оземпик) поради неудържим апетит. Въпреки всичките си усилия, те започват да възвръщат теглото си. Те разбират какво е калориен дефицит. Правили са го и преди. Борят се заради биологията си. Това е нещо повече от усилия и сила на волята.“

„Имам десетки пациенти като тези. Липсва ли им сила на волята? Не. Просто е изключително трудно да се борим с биологията си. Ако смятате, че това е разглезване, трябва да научите как работят сигналите за апетит, особено когато човек с дългосрочни проблеми с теглото се опитва да отслабне.“

Изводът е, че дългосрочните проблеми с теглото не са просто въпрос на (липса) воля, а на биологични механизми, които влияят върху апетита и теглото. Тялото ни може да реагира на опитите за създаване на дефицит със силно повишение в апетита, което може да направи отслабването изключително трудно, особено за хора с дългогодишни проблеми с теглото. Вместо да обвиняваме тези хора за липса на усилия, трябва да разберем биологията зад затлъстяването и да подкрепяме решения, които помагат за справяне с тези предизвикателства.

Има редица причини, които могат да попречат в процеса на отслабване. Не че трябва да ги използваме като извинение и да си останем там където сме, но трябва да ги вземем под внимание, за да сме наясно кое как би могло да попречи. Така по-лесно ще знаем в каква посока да работим и къде да наблегнем в процеса на отслабване.

За жалост, когато става дума за дългосрочен успех, волята и мотивацията, с които човек влиза в залата или започва режим, не гарантират нищо. Важни са за започване, но с времето е нужно да се изгради нещо повече във всеки от нас, за да може постигнатите резултати да се запазят.

ИЗВОД

Няма една причина за тази епидемия. Затлъстяването е комплексен проблем и се нуждае от комплексно решение и много по-задълбочен подход. Тук е ключово да работиш с твоя треньор, както и самостоятелно, по създаването на индивидуална стратегия, която да работи за теб. Неговите насоки и регулярната обратна връзка от теб са ключови за намирането на методика, която да доведе до трайна промяна живота и навиците ти.

РЕШЕНИЯ

От казаното до момента става ясно, че освен индивидуалните решения, които всеки от нас може да вземе, имаме нужда и от решения на глобално ниво. Тук всяка държава трябва да поеме своята отговорност. Подобни мерки преди време бяха взети в борбата с тютюнопушенето. Е, сходни действия трябва да се предприемат и тук.

За 54 години имаме около 4 пъти спад в тютюнопушенето в САЩ, след като държавата започва борба с големите производители. В други големи държави като Австралия, Великобритания и Израел също се наблюдават подобни спадове. В България от 2000-2019 имаме спад от 23%. Ето и някои от успешните стратегии, които държавите са използвали:

От всички приложени методи за справяне с този проблем, най-ефективни се оказват два: забраните за пушене и по-високите цени. Очевидно и двете сериозно променят поведението на крайния потребител, карайки го да плаща много повече за кутия цигари или нон-стоп да излиза от дадено помещение, за да пуши.

Ето какво може да се взаимства от борбата с пушенето и да се приложи в борбата със затлъстяването на популационно ниво:

• Субсидиране на някои храни и таксуване на други
• Ограничаване на рекламите за храни към деца
• По-строги рестрикции за етикетиране на храните
• Спиране на партньорства между корпорации и правителства
• Промяна на политиката за предлагане на храни в училищата
• По-строг контрол над фитнес индустрията
• Информационни кампании за създаване на здравословни навици
• Улеснен достъп до програми за отслабване
• Повече и достъпни лекарства за отслабване
• По-лесен достъп до бариатрични операции
• Да се спре промотирането на Физическата Активност като единствено решение
• Да се спре дискриминирането на хора с наднормено тегло

Това пък са решенията на индивидуалнониво:

• Избягване на рестриктивни диеати
• Следване на балансиран хранителен режим
• Участие в редовна физическа активност
• Планиране на храненията
• Избягване на крайни срокове при поставяне на цели
• Фокус върху практиката на желаните навици
• Подобряване качеството на съня
• Използване на професионална помощ
• Следене на прогреса
• Подобряванена връзката с храната
• Подобряване на нивото на образование
• Контрол на стреса

За финал имаме един Обзор от 2021 година проведен с цели 294, който разглежда опита на хора, които са постигнали значителна и устойчива загуба на тегло. Целта му е била да проучи стратегиите, поведенческите промени, предизвикателствата и факторите, имащи отношение към постигането на резултатите. Ето какво открили като повтарящи се модели:

Всяка една от тези категории има своите собствени стратегии, които са разделени на Вътрешни и Външни. Тук идва и мястото на професионалната помощ, която ние в The 10/0 CLUB може да ти дадем, за да промениш живота си. Не е нужно нещата да са сложни, да изискват допълнителен стрес и лутане в непознати води. Ние сме хората, които разбираме как се чувстваш и можем да ти подадем ръка.

От всичко прочетено вече трябва да знаеш, че затлъстяването не е проблем, който се ражда заради липса на движение, ядене на боклуци, пари или воля и желание. За жалост вече се е превърнал в нещо много по-сложно и трудно за решаване, но в никакъв случай не е невъзможно. Ясно се вижда, че има немалко хора, които са намерили начин да се справят с проблема и да не се връщат никога повече в началната си позиция. При някои хора само промяна в диетата може да направи чудеса, но при други тя ще е само парченце от един голям пъзел, който трябва да се нареди. Понякога се изискват редица промени в социалната среда, работа по психологическата нагласа, изграждане на нови навици и стимули.

Пациентите с рак на простатата приемат лекарства, които понижават производството на тестостерон до (фактически) нула. Това се нарича андрогенна депривационна терапия (ADT). Андрогенната депривационна терапия (ADT) се прилага при лечението на рак на простатата, защото тестостеронът и други андрогени (мъжки полови хормони) стимулират растежа на раковите клетки в простатата. Намалявайки нивата на тези хормони в организма, ADT помага да се забави или дори да се спре растежа на тумора. ADT може да помогне за облекчаване на симптомите, причинени от растежа на тумора, като болка или затруднено уриниране. За пациенти с напреднал или метастазирал рак на простатата, ADT може да бъде основно лечение за контрол на заболяването, тъй като директното премахване на тумора може да не е възможно.

ВЛИЯНИЕ НА НИСКИЯ ТЕСТОСТЕРОН

В резултат на ADT терапията, пациентите с рак на простатата, имат по-ниски нива на протеинов синтез в покой (базов синтез на протеин), защото ADT намалява нивата на тестостерон до почти нула. Протеиновият синтез е процесът, чрез който тялото изгражда нови протеини, включително мускулни и е важен за мускулния растеж. Въпреки че тези пациенти имат по-нисък базов протеинов синтез, проучванията показват, че техният анаболен отговор в резултат на механичният стимул от тренировките и приема на протеин е същият като при мъже с много по-високи нива на тестостерон.

Това означава, че когато тези пациенти тренират и приемат протеин, те могат да изграждат мускули почти също толкова ефективно, колкото мъже с нормални или високи нива на тестостерон.

ЗНАЧЕНИЕ НА НИСКИЯ ТЕСТОСТЕРОН

Ниският тестостерон вероятно намалява скоростта на прогрес до известна степен (тъй като базовият мускулен протеинов синтез е по-нисък) и е ясно, че ниският тестостерон увеличава скоростта на загуба на мускули без тренировки, но все още е напълно възможно мъжете с нисък тестостерон да постигнат резултати. Тестостеронът е важен и това го подчертаваме, но просто не е толкова важен, колкото много хора смятат.

КАК ДА ПОВИШИМ НИВАТА НА ТЕСТОСТЕРОН

В блога вече сме писали статии по темата, а ако имаш нужда от допълнителна информация, винаги можеш да се свържеш с нас. Без значение дали си спортист или не, тестостеронът ти е важен за цялостното ти здраве. Ето няколко практики, които можеш да приложиш, за да се подсигуриш, че нивата му ще са нормални:

• Здрав сън поне 7.5 часа
• Пълноценна диета
• Добро съотношение на макро и микро елементи
• Ниски нива на стрес
• Поддържане на здравословно лично тегло
• Спортуване
• Хидратация

В THE 10/0 CLUB ще намериш помощ и насоки как да повишиш своите нива на тестостерон, как да подобриш здравословното си състояние и да покачиш мускулна маса.

Стани част от клуба и промени живота си!

Източник
[1] Hanson, E. et. al. Attenuation of Resting but Not Load-Mediated Protein Synthesis in Prostate Cancer Patients on Androgen Deprivation. J Clin Endocrinol Metab, 2017

Което всъщност означава, че не е необходимо да се прави каквото и да е. Отделно от това, тестостеронови нива, които са в нормалните граници, не предполагат някакъв негативен ефект, включително и по отношение на мускулната маса. Негативни ефекти могат да се появят при онези хора, при които нивата на тестостерона падат под нормалните граници (тези негативни ефекти са свързани с мускулния синтез по време на покой. Това се случва при 10 до 25% от възрастните мъже и често се нарича мъжка менопауза.

Как да знаеш дали си от тях?

Единият начин да уловиш наличието на проблем е по симптомите, а другият е чрез кръвен тест. Симптомите, които може да са индикация за ниски тестостеронови нива, са:

• Намалено сексуално желание и активност
• Невъзможност за постигане на ерекция (еректилна дисфункция)
• Дискомфорт или подуване в областта на гърдите
• Косопад
• Намаление в костната плътност, водещо да по-чести травми
• Горещи вълни или изпотяване
• Безплодие
• Намалена енергия, мотивация
• Депресия
• Слаба концентрация
• Нарушения в съня
• Намаление в силата
• Сънливост

Тези симптомите обаче не са строго специфични и могат да са причинени от различни състояния. Отделно от това те могат да са по-леки и често да останат незабелязани. В допълнение има и мъже, които са безсимптомни, въпреки ниските си тестостеронови нива. Точно затова най-сигурният начин за проверка е чрез кръвен тест. Въпреки това, лекарите препоръчват тестове основно на онези възрастни мъже, които имат симптоми. Ако първият тест за тестостерон покаже ниски нива, се прави още един, които да потвърди тези резултати. Ако резултатите се потвърдят, следва тестване и на хипофизата, за да се изключат други хормонални дефицити.

Какво е лечението при установени ниски нива?

Според източниците, лечението варира. Някои експертни организации препоръчват тестостеронова терапия при хора, които имат ниски нива, но нямат симптоми. Други експертни организации препоръчват тестостеронова терапия само при мъже, които искат да подобрят сексуалния си живот, а страдат от сексуална дисфункция. Причините да има различни препоръки са, че още няма достатъчно данни за ползите и рисковете от такава терапия. Според наличните доказателства се води за безопасна, но доказателствата не са много категорични.

Потенциалните рискове от една допълнителна тестостеронова терапия пък са, че тя носи потенциала да увеличава риска от рак на простата и рак на гърдата, образуване на тромби и увеличение в риска от сърдечни удари. Точно затова много доктори са свръх консервативни в предписването на тестостеронова терапия. За ползите също не са много категорично изчистени и това се упоменава в доклади още от преди 20 години на Института по медицина на САЩ.

Как да предотвратим намаление в тестостерона?

За поддържането на нормални тестостеронови нива се препоръчва няколко елементарни техники, които можеш да приложиш в ежедневието си. Тук няма да споменаваме медикаменти и хранителни добавки, защото за едните трябва да търсиш единствено и само предписание от лекар, а другите е много спорно дали въобще работят. И така, ето какво можеш да направиш:

• Здрав сън поне 7 часа
• Пълноценна диета
• Добро съотношение на макро и микро елементи
• Ниски нива на стрес
• Поддържане на здравословно лично тегло
• Спортуване
• Хидратация

В THE 10/0 CLUB можем да ти помогнем да подобриш качеството си на живот, здравословното си състояние и нормалните нива на тестостерон. Ако имаш нужда от помощ ни потърси.

Стани част от клуба и промени живота си!

ИЗТОЧНИЦИ
1. Male menopause. Myth or reality? Retrieved from mayoclinic.org
2. Low Testosterone (Male Hypogonadism). Retrieved from my.clevelandclinic.org
3. Osterberg, E. et. al. Risks of testosterone replacement therapy in men. Indian J Urol, 2014
4. Zirkin, B. & J. Tenover. Aging and Declining Testosterone: Past, Present, and Hopes for the Future. J Androl, 2012
5. Rastelli, G. et. al. Both comorbidity burden and low testosterone can explain symptoms and signs of testosterone deficiency in men consulting for sexual dysfunction. Aisan J Androl, 2020

В тази статия ще разгледаме някои причини за безвредно и патологично пукане на колене и стави. По този начин ще можеш лесно да прецениш дали имаш реален проблем или просто трябва да спреш да обръщаш внимание на тези пукания и да си тренираш спокойно.

БЕЗВРЕДНО ПУКАНЕ

Безвредното пукане е такова пукане, което не е свързано с болка, оток или нестабилност в ставите и при него няма основание за тревога. Ето няколко възможни причини за безвредно пукане:

1) Разместване на течност или газ
Най-честата причина за пукане на става е разместването на течност или газ, който е насъбран в междутъканното пространство или ставата. Това е звук, който се получава, когато газови мехурчета в синовиалната течност на ставите излизат извън тях се спукат. Точно такова е изпукването, което се чува при издърпване на пръстите на ръцете. Това пукане е нормално и често срещано, особено при движение на ставите след дълъг период на неподвижност. Когато пукането на ставите се дължи на освобождаването на газови мехурчета в синовиалната течност, обикновено не може да предизвикаме повторно пукане веднага.

2) Претоварване
При продължително или интензивно натоварване, като например тежки физически упражнения, бягане или вдигане на тежести, ставите могат да бъдат подложени на значителен стрес. Това претоварване може да доведе до микротравми и/или износване на хрущяла, сухожилията и връзките, което да предизвика триене и пукане при движение. Претоварването може да причини и възпаление на меките тъкани около ставата, като сухожилията, връзките и синовиалната мембрана. Възпалението може да промени нормалната биомеханика на ставата и да предизвика пукане при движение. Когато мускулите, които стабилизират ставата, се уморят вследствие на претоварване, те могат да загубят и способността си да контролират и поддържат нормалната подвижност на ставата. А това също може да доведе до неконтролирано движение на ставните повърхности една спрямо друга, което да предизвика пукане или щракане.

3) Триене на сухожилие и връзки
Триенето на сухожилия и връзки е една от причините за пукане на ставите по време на физическа активност. Това явление възниква, когато сухожилията или връзките преминават над костни изпъкналости или ставни структури. Когато ставата се движи, тези структури могат да се преместват или опъват, което води до звукови ефекти като пукане или щракане. Този тип пукане често се случва по време на физическа активност, особено при движения, които включват сгъване и разгъване на ставите, като например при клякане, бягане, изкачване на стълби или тренировки с тежести.

4) Хипермобилен менискус
Хипермобилният менискус може да доведе до пукане или щракане в коляното поради нестабилност и анормалното движение на менискуса на колянната става. Менискусите са хрущялни структури в коляното, които действат като амортисьори и стабилизатори на ставата. Обикновено те са фиксирани в определени позиции, но когато един от тях е хипермобилен, той може да се движи повече от обичайното. При хипермобилност менискусът може да се плъзга или премества от нормалното си положение по време на движение на коляното, като например при сгъване или разгъване на коленните стави. Тази аномалия в движението може да предизвика триене или изместване на менискуса в ставата. Когато менискусът се движи, той може да се заклещи между костните структури или да се плъзне рязко, което предизвиква пукащ или щракащ звук. Пукането или щракането, причинено от хипермобилен менискус, може да бъде придружено от болка, особено при определени движения. В някои случаи може да се усеща и нестабилност на коляното или усещане за „заклещване“ в ставата. В тези случаи е препоръчителна консултация с ортопед. Ако щракането или пукането на хипермобилния менискус не е съпроводено с болка, подуване, нестабилност или ограничена подвижност, тогава вероятно е безобидно и не представлява сериозен проблем.

5) Феноменът “слепване и отлепване“(“stick and slip”)
Феноменът „Stick-Slip,“ известен като „спонтанно слепване и отлепване,“ е механично явление, което може да се наблюдава в различни стави, особено в колянната става, където участва капачката (пателата). В началната фаза на движението, когато капачката на коляното (пателата) започва да се движи върху бедрената кост (фемура), тя може да срещне известно съпротивление. Това съпротивление може да бъде резултат от триене между повърхностите на костите, повърхността на хрущяла и синовиалната течност в ставата. Поради това триене, капачката може временно да „залепне“ или да остане неподвижна спрямо бедрената кост. Когато движението на коляното продължава, но капачката остава в застой, се натрупва напрежение в мускулите и сухожилията, които контролират движението ѝ. Това напрежение продължава да нараства, докато не преодолее силата на триене, която държи капачката на място. Когато натрупаното напрежение стане достатъчно силно, за да преодолее триенето, капачката внезапно се „отлепя“ и продължава да се движи върху костта. Това внезапно движение може да се усети като припукване или щракане в коляното. Ако в тези случаи припукването е съпроводено и с болка, подуване или други симптоми, може да е необходимо медицинско изследване и лечение. Тогава е възможно този феномен да е симптом на по-широк проблем, като например износване на хрущяла, възпаление на ставата или други състояния, които влияят върху гладкото движение на капачката върху бедрената кост. В повечето случаи обаче феноменът „Stick-Slip“ в колянната става не е сериозен проблем и не води до негативни за ставите ефекти.

ПАТОЛОГИЧНО ПУКАНЕ

Когато пукането се придружава с оток, болка, зачервяване или затопляне в областта на коляното, тогава трябва да се смята за потенциално опасно. Причини за потенциално патологично пукане могат да са:

1) Увреден менискус
Когато менискусът е разкъсан или увреден, частите му могат да се движат анормално вътре в ставата. Тази нестабилност може да доведе до припукване, когато парче от разкъсания менискус се заклещи или премине между костите на колянната става по време на движение. Това може да предизвика щракане или дори заключване на ставата. Разкъсаните или увредени участъци на менискуса могат да се трият в други структури на ставата, като хрущяла или костите, което също може да причини звукови ефекти като припукване. Това триене може да бъде болезнено и да доведе до възпаление и допълнително увреждане на ставата.

2) Увредена кръстна връзка
Когато една от тези връзки е увредена или разкъсана, коляното може да стане нестабилно, което да доведе до анормални движения на ставата. Тази нестабилност може да предизвика припукване или щракане, особено при определени движения или натоварвания. Увреждането на кръстната връзка може също така да предизвика вторични увреждания на други структури в коляното, като менискусите, хрущяла или други връзки. Ако тези структури са увредени, те също могат да допринесат за припукване или щракане в коляното.

3) Износване на хрущяла (остеоартрит)
С времето хрущялът, който покрива костите в ставите, може да се износи, което води до триене на костите една в друга. Това може да причини пукащ звук. Износването на хрущяла е състояние, което е известно също като остеоартрит и може да бъде причина за пукане на ставите, но за разлика от други причини, то може да бъде свързано с по-сериозни проблеми. Износването на хрущяла не е просто нормално пукане на ставите, а е резултат от прогресивно разрушаване на хрущяла, който действа като омекотяващ слой между костите в ставата. В началото, това може да не бъде придружено от болка, но с времето остеоартритът може да доведе до болка, оток, скованост и ограничена подвижност на ставите. Най-засегнати са възрастни хора или хората с генетична предразположеност към остеоартрит.

4) Синдром „плика“
Синдромът „плика“ се дължи на възпаление или удебеляване на една от синовиалните мембрани в коляното. Пликата е синовиална гънка или гънка от синовиалната мембрана, която е част от вътрешната обвивка на колянната става. Синовиалната мембрана произвежда синовиалната течност, която смазва и подхранва ставите. Когато една от тях стане раздразнена или удебелена обаче, тя може да причини различни симптоми, включително пукане, щракане или скърцане в коляното при движение. Пукането обикновено се усеща, когато удебелената плика се трие срещу костта или други структури в колянната става по време на движение, особено при огъване и разгъване на коляното. Това може да бъде придружено от болка, усещане за заклещване или скованост в коляното.

Става ясно, че не всяко припукване е причина за паника и самодиагноза, която автоматично да изключва движение и трениране. В много от случаите, особено при здрави хора, тези пукания са безобидни и няма причина да се тревожиш, че нещо ти има, не си млад като едно време и други подобни. Все пак има и случаи, в които тези пукания изискват лекарска намеса, особено ако са съпроводени от болка.

Стани част от THE 10/0 CLUB и ние ще ти помогнем да намериш правилния начин да тернираш без болка, без проблеми и без страх, че може да се контузиш.

Стани част от клуба и промени живота си!

Източник